Гергьовден - празник на един от най-почитаните светци, Ден на храбростта и Българската армия
На 6 май Българската православна черква празнува деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от дребното светци, който е прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани.
Шести май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар дефинира и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората. Свети Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието, настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според националните представи Свети Георги, с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока. В националните песни и митове светията е талантлив с мощност и геройство, показан е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът уважава паметта на Свети Георги с различни ритуали, измежду които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени национални празници, който слага началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната софра. Над 180 000 са именниците у нас, които честват на Гергьовден. Сред тях са всички с имена Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.
Заради въведените противоепидемични ограничения тази година няма да се организира обичайният Гергьовденски церемониал. Вместо това Българската войска ще означи Деня на храбростта с демонстрации и церемонии.
Шести май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар дефинира и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората. Свети Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието, настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според националните представи Свети Георги, с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока. В националните песни и митове светията е талантлив с мощност и геройство, показан е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът уважава паметта на Свети Георги с различни ритуали, измежду които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени национални празници, който слага началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната софра. Над 180 000 са именниците у нас, които честват на Гергьовден. Сред тях са всички с имена Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.
Заради въведените противоепидемични ограничения тази година няма да се организира обичайният Гергьовденски церемониал. Вместо това Българската войска ще означи Деня на храбростта с демонстрации и церемонии.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ